„Действително ли куполът от лава на връх
Сейнт Хелънс (Mt. St. Helen's) е на милиони години?"
от Кейт Свенсън

Радиоизотопното измерване се слави с осанка на надеждност, достоверност, както за популярни, така и за професионални изследвания. Повечето хора смятат, че радиоизотопния анализ е най-точното „доказателство”, че човешката история датира от милиони години. Но дали този метод е толкова сполучлив? Но можем ли да му се доверим? Застиналата лава на връх Сейнт Хелънс дава рядката възможност да изпитаме радиоизотопното датиране.

1980's Lava Dome, high atop Mount St. Helens, in Washington State, USA

През месец август 1993 г. аз имах изключителната привилегия да придружа геолога д-р Стивън Остин и други колеги от Института за научни изследвания при изкачването до кратера на връх Св.. Елена, за да видим купола от застинала лава. Това беше от преживяванията, които си струват всяко усилие! На фиг. 1 се вижда куполът като малка планина (приблизително 1200 метра дълга и 300 метра висока), разположен директно върху вулканичното гърло, което е на южния край на огромен кратер под формата на гигантска подкова, образувал се при изригването от 18. май 1980 г. Тази планина е изградена от вулканична скала, наречена дацит, и изглежда на наблюдателя, който гледа към кратера, като огромна пускаща пара могила от тъмни каменни отломъци.

Всъщност настоящото образувание от застинала лава на връх Сейнт Хелънс е третото по големина, формирало се след изригването на вулкана през 1980 г., първите две са заличени от последващи изригвания. Настоящият купол е започнал да се формира след последната вулканична активност на 17 октомври 1980 г. По време на 17-те така наречени „купол-образуващи” изригвания, от 18 октомври 1980 г. до 26 октомври 1986 г. плътна сива лава изтичала от отвора на вулкана, подобно паста за зъби, изстискна от тубата. Дацитната лава е много плътна и не е може да тече бързо, така че тя просто формирала хълмоподобния купол, който сега седи като запушалка на устието на вулкана.

Защо куполът лава дава възможност да се тества прецизността на радиоизотопното изследване? Има две причини. Първо, методите за радиоизотопно датиране може да се използват главно при вулканични скали. (Фосили-образувани в седиментни скали не могат директно да бъдат датирани по радиоизотопен метод). Второ, времето за формиране на дацита е известно. (Това е един от редките примери, при който на въпроса „Били ли сте там?, ние може да отговорим – „Да били сме там!”) Широко прието е, че радиоизотопния часовник е поставен на нула и започва да тиктака когато вулканичната скала се втвърди от разтопено положение.

The author, K. Swenson, in front of dome, in Mount St. Helens' crater

Концепцията за радиоизотопното проучване е съвсем проста. Методът, използван при връх Сейнт Хелънс се нарича калиево-аргоново датиране. Основан е на факта, че калий-40 (един изотоп или „разновидност” на елемента калий), спонтанно „се разпада” и се получава аргон-40 (един изотоп на елемента аргон). Този процес протича много бавно с позната скорост, калий – 40 има полуживот 1.3 билиона години. С други думи, 1.0 грам калий-40, ще се разпадне до толкова, че само 0.5 грама ще останат след 1.3 билиона години. Теоретично, имайки предвид някои предположения, може да се измери количеството от калий-40 и аргон-40 в проба от вулканична скала, и да е изчисли на колко години е скалата. Когато това се направи, дистанцията във времето е обикновено много голяма, често милиони години.

През юни 1992 г. д-р Остин събира 15 големи къса дацитна скала от върха на кратера. Част от пробата бива раздробена и пресята и обработена в скален прах, както и 4 минерални концентрата. Това се дава за калиево-аргонов анализ в лабораториите Геохрон на Кеймбридж, МА - висококачествена лаборатория, осигуряваща професионално датиране на времето. Единствената информация, предоставена на лабораторията е, че образците са с вулканичен произход и че би трябвало да се очаква „ниска степен на аргон”. Лабораторията не бива известена, че произходът на образеца е вулканична скала от Mount Сейнт Хелънс и е само на 10 години. Резултатите от този анализ, показани на фигура 2 (отдолу), бяха публикувани неотдавна.1
 

Проба  (от новия купол от Mount Сейнт Хелънс)
„Възраст”  (в милиони години)
    1.  „Цялата скала”     0.35  ±  0.05
    2.  Фелдшпат, и т.н     0.34  ±  0.06
    3.  Амфибули и т.н     0.9   ±   0.2
    4.  Пироксен и т.н     1.7   ±   0.3
    5.  Пироксен     2.8   ±   0.6
-------------------------------------------
Фигура 2 :   Калий-аргонова „датировка” на „цялата скала” и концентратите от минерали, взети като проби от купола вулканична скала на връх Сейнт Хелънс.

Какво може да се види от тези резултати? Първо и най-важно е просто това, че те грешат. Правилният отговор би бил „нулев аргон”, който показва, че пробата е била твърде прясна за да бъде датирана по тази методология. Вместо това, резултатите варират между 0.35-2.8 милиона години. Защо е това? Много е възможно втвърдяването на магмата да не пренастройва радиоизотопния часовник на нула. Вероятно малко аргон-40 се включва още от началото с новоформираните минерали, като им дава „външния вид” на много голяма възраст. Трябва също да се отбележи, че има твърде малко съответствие между различните проби, всяка от които е взета от една и съща скала.

Това ли е единственият пример за неуспех на радиоизотопното датиране да даде точни сведения за скали от известна епоха? Безспорно не! Далрюмпъл2 дава следната калиево-аргонова датировка за историческите потоци от лава. (Фигура 3):
 

Калиево-аргонова датировка за историческото
движение на лавата
(в милиони години)
    Хуалалай базалт (Хаваите, 1800-1801 г.)     1.6  ±  0.16
    Мт. Етна базалт (Сицилия, 1792 г.)     1.41  ±  0.08
    Мт. Лассен плагиоклас (Калифорния, 1915 г.)     0.11  ±  0.3
    Сънсет кратер базалт (Аризона, 1064-1065 г.)     0.27  ±  0.09 
    0.25  ±  0.15
Фигура 3.  Калиево-аргонова датировка за исторически потоци лава (в милиони години).

Друг пример се открива при Гранд Каньона в Аризона. Двата слоя на този каньон, както гласи широкоразпространеното схващане, са на един билион години, съгласно еволюционната хронология. Един от тези слоеве е Кардена базалт, една вулканична скала, която се подлага за изследвания с радиоизотопна технология. При датирането й посредством рубидиево-стронциев изохронен метод, Кардена базалт показва „възраст” от порядъка на 1.07 билиона години, което е в съгласие с еволюционната хронология.3

Обаче вулкани от много по-близко време съществуват на северния край на Гранд Каньон. Геолозите са съгласни, че тези вулкани са изригнали само преди хиляди години, разливайки лава във рушащия се Гранд Каньон, като дори за кратко са задръствали река Колорадо. Скалите, формирали се посредством движението на тази лава са датирани чрез същият рубидиево-стронциев изохронен метод, използван при датирането на Кардена базалт, давайки една датировка от порядъка на 1.34 билиона години.4   Този резултат показва, че най-горната част на каньона всъщност е по стара от долната част! Някои очевидно погрешни и абсурдни датировки говорят красноречиво за големите проблеми присъщи на радиоизотопното датиране. (Дадени са също така многобройни други радиоизотопни „възрасти”.)

Радиоизотопният метод за датиране е широко възприет като „златен стандарт” за датиране и като „доказателството”, че историята на света е от милиони години. Но когато методът се изпробва върху скалите с позната възраст, тойсе проваля напълно. (Куполът от лава на връх Сейнт Хелънс не е на милиони години! Ние бяхме там! Ние знаем!) При каква изкривена логика всъщност ние сме заставени да приемем резултатите от радиометричното датиране, извършено върху скали от неизвестно нам време? Аз бих казала, че ние не сме принудени, но всъщност апелираме към въпроси и предизвикваме тези, които рекламират достоверността на радиоизотопното датиране.

Radioisotopic Dating does not work on historically known rock ages!

„Очевидно е, че радиометричните технологии може би не са абсолютните методики за датиране, така както се твърди, че са. Преценките за възрастта на даден геоложки пласт, при различни радиометрични методи често са напълно различни (понякога с разлики от порядъка на стотици милиони години). Няма абсолютно благонадежден радиологичен „прецизен часовник”.6
Проф. д-р Уилям Д. Стансфийлд


 
1 Austin, S.A., 1996. Excess Argon Within Mineral Concentrates from the New Dacite Lava Dome at Mount St. Helens Volcano.   (Остин, С.А.,1996. Излишък от аргон в минералн концентрати при Новия Дацитен купол от лава при вулкана Mount St. Helens)  CEN Tech.J., 10(3):335-343.
2 Dalrymple, G.B., 1969. 40Ar/36Ar analysis of historic lava flows. Earth and Planetary Science Letters,   (Далримпъл, Г.Б., 1969, 40Ar/36Ar - анализи на историческите потоци лава.)  6:47-55.
3 Austin, S.A.,(edit),1994. Grand Canyon: Monument to Catastrophe,   (Остин, Ю.А., (публикувана) 1994, Гранд Каньон: Паметник за една Катастрофа)  Institute for Creation Research, Santee, CA, pp 111-131.
4 Austin, Ref. 3  (Остин, Реф.3) 
5 Austin, Ref. 3   [not used in on-line version, at this time]  Остин, Реф.3 (не използван в on-line версията, за сега) 
6 Stansfield, W.D., 1977. The Science of Evolution,   (Стансфийлд, В.Д., 1977. Наука за еволюцията, Макмилан,Ню Йорк)  Macmillan, New York, p 84.


Действително ли куполът от лава на връх Сейнт Хелънс (Mt. St. Helen's) е на милиони години?
<http://www.creationism.org/bulgarian/msh_lavadome_bg.htm>



Начало:  Български
www.creationism.org